Синтезирани стандартни 12-канални отвеждания
В стандартната електрокардиограма има информационен излишък. Например от всичките 12 отвеждания само 8 са независими, а останалите 4 се получават чрез изчисление - така наречения Уилсънов централен терминал е точно това - така се получават усилените периферни отвеждания. От електрофизиологична гледна точка също има съображения, които позволяват да се твърди, че стандартната ЕКГ е проекция на електрическата активност на дипол, разположен в торса. Един дипол може да бъде представен само с 3 ортогонални компоненти X, Y и Z. Ортогоналните електрокардиографски отвеждания (Frank, McFee и др.(1) представят именно активността на този дипол.

Възможността да се синтезира 12-каналната стандартна електрокардиограма от 3 ортогонални отвеждания е показана още през 70-те години (2,3), като синтезирана кардиограма успешно е използвана в ежедневната клинична практика. Не са забелязани някакви съществени диагностични различия спрямо оригиналната електрокардиограма.

В класическите Холтер системи се използват обикновено два канала, като няма стандарт кои да са те - различни фирми използват най-различни отвеждания. За диагностика на ритъмните нарушения два канала са напълно достатъчни - вторият канал е за справка дали няма артефакт, а е действително ритъмно нарушение. Навлизането на Холтер методиката за диагностика на исхемичните нарушения изисква повече канали за да се диагностицира достоверно една исхемия.
В системата Signa-Lyzer се използват 4 независими ЕКГ отвеждания, като те обхващат добре цялата прекордиална област. Исхемичните нарушения се наблюдават много добре и възможността да бъде изпуснато ST изменение е много малка. Самите отвеждания, които се използват според номенклатурата на Am.Heart Assoc. (4) са съответно канал 1 до 4, CS4, CX6, CS6, CS3 (фиг.1).